Разбира се, не! – ще отговоря с насмешка, без да се замислям... И безусловно ще си изкривя душата. Какво от това, че не съм твърде млада, не съм твърде красива и, може би, съвсем не съм сексапилна? Затова пък съм порядъчна, добра, умна, вярна, предана... И между другото, съвсем не готвя лошо. Изобщо, пълна съм с достойнства. Нима всеки малко от малко приличен мъж не мечтае за това?

Какво да говорим, мога да убедя себе си в каквото и да е, стига само да поискам достатъчно. И ето ме, такава независима и разумна, пристъпвам по килимената пътечка в залата за регистриране на бракове под ръка с доста обаятелен, млад и богат мъж. И, струва ми се, нищо не може да ме отклони от този път: нито съмненията на приятелките ми, нито внезапно възникнали парични затруднения, нито даже огромният шлейф от дългокраки, млади красавици, точещ се неотстъпно зад моя новоизлюпен мъж...