- Наталия, как се случи така, че станахте писател? Как започна всичко?

- Започна просто – измислих сюжет, написах книга, занесох я в издателство. Взеха я и я напечатаха. Бях толкова учудена и толкова щастлива, че веднага седнах да пиша следващата. Оттогава никак не мога да спра.

- Моля, разкажете малко за книгите си. Защо избрахте точно детективския жанр? Откъде вземате сюжетите? Какво служи като пръв импулс за началото на нова история?

- Всичко може да послужи за начало на нова история. Понякога сюжетът може да се роди от дреболия, кратка бележка във вестника, битова картинка, видяна направо на улицата, интересна фраза, чута с края на ухото в магазина. По-нататък се включва въображението. Защо детективски романи? Самата аз съм поклонничка на този жанр. В тях сюжетите обикновено са живи, динамични и държат в напрежение до последната страница. Наистина, не обичам кръвожадните книги, където във всяка глава се лее море от кръв и отношенията основно се изясняват с оръжие. Затова се старая да вложа в книгите си повече любов и обикновени човешки отношения. Старая се да настроя читателите към позитивно отношение към живота. Непременно трябва да вярваме, че дори ако сега нещо е лошо, в края на краищата всичко ще бъде добре. Просто трябва много да го поискаме.

- Смятате ли, че в книгата непременно трябва да има хепиенд?

-Не е задължително. Главното е краят да бъде логичен и хармоничен. Да не нарушава сюжета. Макар че читателите обичат повече хубавите финали. Пък сигурно и авторите също. Докато пишеш книга, свикваш с героите, даже успяваш да обикнеш някои. Затова искрено ми се иска всичко при тях да се нареди успешно и щастливо.

- А героите и героините си също ли измисляте изцяло? Или ги дарявате с чертите на някого от приятелите, съседите , просто познати? Често ли асоциирате себе си с някой от героите в романите си?

- Несъмнено героите и героините ми са напълно плод на въображението. Ако изведнъж някой персонаж започне да напомня конкретен човек, безжалостно го поправям. Във всеки от нас, дори и в най-добрия, е забъркано и много лошо. Скучно е да описвам само хубавото. А ако героят е отрицателен, може да обидя човека. Защо? Понякога в качеството на дружеска усмивка наричам героите с пълното име на някой от приятелите ми. Но с това свършва приликата. Що се отнася до мен самата, въпросът е по-сложен. Моите героини са различни, със собствени характери, проблеми, вкусове. И, разбира се, съвсем не приличат на мен. Но когато решавам как трябва да постъпи героинята ми в една или друга ситуация, как е правилно и справедливо, разбира се, се съветвам преди всичко със своите вътрешни усещания. Така че във всяка героиня, въпреки че е различна от другите, така или иначе, има също и частичка от душата ми.

- В книгите ви има много любов, романтика. Основно за жени ли пишете?

- Без любов и романтика не е интересно да се живее. А книгата – това е животът. Разбира се, бих искала да се надявам, че и мъже четат романите ми. Но трябва да гледам реално на нещата. Разбира се, основно това е литература за жени.

- Кажете, писателството трудна професия ли е? Кое за вас е най-сложното при написването на ръкописа: началото или края?

- Средата. Началото се пише лесно, близо към края, когато всичко върви към разгадаване и завършване, също ме завладява хазарт. А цялата основна рутина е в средата, разни описания, второстепенни герои. Разбира се, по-интересно е да се пише по основния сюжет – престъпление, любов. Не бих нарекла писателството особено трудно занимание. По-скоро е трудоемко. Когато пишеш книга, просто не ти остават сили и време за нищо друго. Дори когато лягаш да спиш, главата ти постоянно е натъпкана с мисли за сюжета, героите, техните отношения и проблеми. Не е лесно също да седиш пред компютъра  по много часове на ден. Но, честно казано, е много интересно!

- Кажете, харесвате ли всичките си книги? С кого се съветвате най-напред, когато е поставена последната точка в книгата? Чие мнение е най-важно за вас?

- Книгите ми са различни, разбира се, някои от тях ми харесват повече, но това не означава, че останалите са лоши. Просто всяка история е малък живот, различни са ситуациите, характерите на героите. Някои са ми по-близки. Много е важно за мен как оценяват работата ми близките, родителите ми, семейството, те са най-първите и най-строгите ми ценители. После ръкописът преминава при професионалистите – редакторите на издателствата, от мнението на които зависи достойна ли е книгата да бъде напечатана и да види бял свят. А най-последната и най-важната оценка на труда на автора, разбира се, поставя читателят, за когото всъщност работим. Аз много обичам всичките си читатели и съм им благодарна, че купуват книгите ми, съчувстват на героите, пишат отзиви, дават съвети. Без читателите авторът просто е нищо.

- Кажете, Наталия, заради какво въобще пишете? За пари, за слава или по някакви други причини?

- Всички искат пари и слава. Всички се стремят към успех. Но не заради това започват да пишат. Просто им харесва този процес, доставя им удоволствие. А парите и славата идват, ако дойдат, значително по-късно.

-Какви са плановете ви за близкото бъдеще? За какво ще бъде следващият ви роман?

- Имам много планове! И на първо място, разбира се, са свързани с книгите. Сега в издателство „Центрполиграф”се готвят за излизане два мои детективски романа в серията „Криминален талант”,неотдавна започнах още една нова история. За какво ще бъде тя? Както винаги за живота, за истинската любов, за дружбата.

- И последен въпрос. Каква е формулата ви за успех?

- Работоспособност и силно желание за постигане на поставената цел. Ако поискаш много и приложиш максимум усилия, всичко непременно ще се получи.